История

Светилище на българската национална свяст

В резултат на дългото действие на определени икономически, социални, политически и народопсихологически реалности, Ивайловградският край заема особено място в историческия контекст на Източните Родопи.Ето защо в различни периоди на миналото той се явява естествен и закономерен главен център на национално-църковното, просветното и революционното движение в областта.Едновременно с това този изконно български район осъществява разпространението на патриотичните идеи и тежнения на българската църква, родната просвета и националноосвободителната революция в околните региони.По силата на историческата конюктура той споделя съдбата на Македония, Одринска и Беломорска Тракия, като е освобождаван от турско робство два пъти.

След Втората балканска война и подписването на Цариградския мирен договор е възобновен процесът на административното, политическото, икономическото и културното строителство.Създават се институциите, организациите, ведомствата и структурите на българската държавност.Почти веднага след присъединяването на района към суверенните български територии през есента на 1913 година е открито и първото българско училище в Ивайловград. Тогава идват и първите български учители: през ноември-Евка Илиева, Василка Кайрякова и Анастасия Атанасова; през декември-главният учител Милко Ахчиев и Тодорка Николова; през февруари 1914 г.-Елисавета Урумова.Училището е с едно подготвително отделение с 91 ученика, три първи отделения със 169 ученика, едно второ отделение с 60 ученика, едно трето отделение с 18 ученика и едно четвърто отделение с 10 ученика или всичко 7 паралелки с 354 ученика.

През следващите учебни години идват нови педагози-добре подготвени и с възрожденски дух.През учебната 1915-1916 година е открита прогимназия с един клас, а през 1917/18 г. прераства в пълна прогимназия.Така вече съществуват паралелно две училища-начално, ръководено от главния учител Милко Ахчиев и прогимназия с директор Иван Грудев.И двете училища се помещават в стари и неотговарящи на изискванията частни къщи.През 20-те и 30-те години на ХХ век развоят на просветното дело в Ивайловград е най-тясно свързан с неуморната апостолска дейност на енергичния учител, а от 1931 до 1938 г. и директор на прогимназията, Георги Христов Дименчев.Старата материална база поставя на дневен ред инициативата за строеж на ново училище в Ивайловград, подета от директора на прогимназията Георги Дименчев и главния учител на началното училище Спиро Стефанов.Започва събирането на доброволни дарения от гражданството за построяване на нова училищна сграда.Училищният настоятел и тракийски родолюбец Драгни Драгнев записва като дарение сумата от 120 000 лева.Събрани са общо 500 000 лева , към които общината гласува още толкова.От държавата са отпуснати още 1 500 000 лева.Новото училище е готово в началото на 1939г.На 1 март същата година началното училище и прогимназията се преместват в новопостроената модерна сграда, която разполага с 11 учебни стаи и кабинети, дирекция, учителска стая, редица хранилища и допълнителни помещения.

През октомври 1944г. общественикът Ангел Бъчваров внася докладна записка до Общинския съвет за изготвяне на мотивирано предложение до Министерството на народната просвета за откриване на гимназия.

Тя е открита през ноември 1944г. със заповед на тогавашния министър на Народната просвета-отначало като непълна с 209 ученика.От учебната 1945/46 години, с въвеждането на VІІІ гимназиален клас с 39 ученика, вече има пълна смесена гимназия”Христо Ботев”.Първи директор е Султана Цветкова, а след нея Димитър Трендафилов-Митеца.Първите учители са лектори, редовна гимназиална учителка е само Вера Арнаудова, учителка по френски език.Следващите години настъпват положителни промени-назначени са много редовни гимназиални учители.В учителското поприще навлизат учители, някои от които в продължение на десетилетия ще определят облика на гимназията-Минчо Динев, Милчо Любенов, Сергей Кожин и др.Промени настъпват и в прогимназията.Директор става Борис Георгиев, а когато той започва работа като околийски училищен инспектор, за директор на основното училище е назначен Кръстьо Зафиров.

След сливането на гимназията и основното училище под едно ръководство и с единна организация през 1950 г. започва да съществува с нов статут училище “Христо Ботев”-отначало като СПУ, след това като ЕСПУ и в последните години като СОУ.През тези години директори на училището са: Стойо Каллиев/1955-1960/, Роза Димитрова/1960-1963/, Никола Гарвалов/1963-1965/, Борис Костов/1965-1968/ от септември 1968 до ноември 1987 г. отново Стойо Каллиев, от ноември 1987г. до юли 1998г. Димо Чанков и от юли 1998 г. и сега Александра Хорозова.

За времето от 1950 години до днес е направено много за подобряване на материално-техническата база: пристройка и надстройка към основния учебен корпус, постройка на две общежития с повече от 220 места, парни отоплителни инсталации в училището и общежитията, агрегат за автономно електрозахранване, киносалон с 320 места, ученически стол, съвременни УТС, физкултурен салон.От 1983 година разполагаме с училищен професионален център и полигон за подготовка на ВМПС, категория “Т” и “С”.През последните години училището участва в разработката на проекти и програми, финансирани от различни Европейски и американски фондове. В резултат на това е оборудван модерен компютърен кабинет и е построена детска площадка.

Днес СОУ,”Христо Ботев” е единственото общообразователно училище в Ивайловград и общината.Тук всяка година се обучават стотици ученици от І до ХІІ клас, осъществява се общообразователна и професионална подготовка, съгласно новите държавно-образователни изисквания в средното училище.И в наши дни учителите от СОУ”Христо Ботев” са част от ивайловградската интелигенция.Със законна гордост трябва да се отбележи , че почти цялата някогашна и сегашна интелигенция на Ивайловградската община получава средното си образование в нашето училище с вече 90 годишен летопис.Тук можем да споменем редица държавни, стопански , културни и научни дейци като значението на някои от тях надхвърля регионалното измерение.Днес бивши възпитаницина училището са научни работници , лекари, учители, инженери, юристи, офицери, артисти, икономисти, поети, писатели, публицисти, журналисти, ръководни кадри и бизнесмени. Най-изявените сред тях са: проф д-р Георги Димов /литературовед/, чл. – кор. проф. Тодор Бояджиев /езиковед/, проф. д-р Тодор Чакъров /философ/, проф. д-р Георги Бояджиев /историк/, ст. н. с. д-р Георги Граматиков /историк/, доц. Ламбо Кючуков /философ, бивш зам.-министър и главен секретар на МОН/, доц. Тодорка Христова, доц. Димитър Кетенев, членовете на СБП Петър Василев и Ивайло Балабанов, майсторите на спорта Георги Чобанов и Любомир Хаджиев, бившият командващ Гранични войски полк. Георги Тетереков; в по-ново време известният в САЩ и Англия рентгенолог д-р Андрей Янакиев, журналистът и съуправител на ИК „Марица” Спас Василев и други.

Много са учителите и служителите, отличени с правителствени награди, както и тези, на които почти целия трудов стаж е минал в училището. Ивайловградското училище е истинско светилище на българското национално самосъзнание и крепител на българския дух през цялото време на своето съществуване. Затова съвсем закономерно идват и големите правителствени награди и отличия. На 06.06.1964 година с Указ №238/20.05.1964 година на Президиума на Народното събрание на НРБ, СПУ „Христо Ботев” – Ивайловград е наградено с орден „Св. св. Кирил и Методий” ІІ степен. С Указ №1595/21.11.1988 година на ДС на НРБ отново училището получава орден „Св. св. Кирил и Методий” І степен. Тези ордени са признание за всички учители, които съчетават отговорната си мисия с възрожденски дух и висок професионализъм.

 

Цялата история на Ивайловградското училище показва едно: то има своето ярко присъствие в социално-икономическия контекст на родния ни край и винаги е заемало най-важно място в духовния живот на Ивайловград. А това е така, защото НАШЕТО училище е било, е и ще бъде храм на родолюбието, познанието и самоусъвършенстването.